Първите сведения за производство на вино по нашите земи датират от преди поне пет хиляди години. Според някои изследователи първите хора, които се опитвали да култивират дивите лози, живеели покрай брега на Черно море. След тях траките били известни в античния свят като най-добрите производители на силно и гъсто вино от легедарен местен сорт, вероятно далечен предшественик на днешния мавруд.
Култът към бог Дионис, гадаенето на вино и огън били сред основните практики на този загадъчен древен народ. Прабългарите и славяните възприели тази традиционна местна културна особеност и гостоприемно подслонили виното на трапезата си. Хан Крум бил първият голям враг на гроздовия елексир, но неговият престой начело на Българската империя бил кратък. След това настъпил временен застой в развитието на лозарството по нашите земи. При приемането на християнската църква привнесла в своите ритуали виното, като символ на кръвта Христова.
Постепенно древните култове към Дионис се видоизменили в религиозни практики спатрон християнският светец Трифон. Изключително популярен е празникът на деня на светеца на 1 февруари, който след промяната на календара се чества на места и на 14 февруари. Тогава ритуално се зарязват лозите и се измолва богата реколта и здраве през годината. В дълъг период от време, през Късното средновековие, основните собственици на лозята по нашите земи били църквата и манастирите. Голяма заплаха за винопроизводството настъпила с нахлуването на османските турци. Ислямът забранява употребата на алкохол, което налага изкореняването на този "вреден" навик сред християнската рая, но за обща радост усилията били несполучливи. В дълги периоди от време се произвежда вино предимно за домашно ползване и не се е търгувало с него. След средата на 18в. този забранителен режим все по-често бил заобикалян. Появили се легендарни производители и търговци на вино. Характерен пример за това са мелнишките къщи на търговци на б от този период, като например Кордопуловата, с издълбани тунели в пясъчните скали, където се съхранявали грандиозни количества вино в огромни бъчви. Едно от основните търговски трасета през Пирин от Мелник за Банско в най-високата си точка преминава билото на планината през Винарската порта.
След Освобождението на България през 1878 година настъпва бум в засаждането на лози и винопроизводство. Тогаво обаче се появява и най-голямата заплаха за лозите в световен мащаб - появата на болест, причинявана от дребното насекомо филоксера. За първи път този вредител е регистриран на наша територия през 1894г. и в рамките само на няколко години винопроизводството ни е изправено пред пълно унищожение. Все пак се измислят и начини за борба с болестта.
Местните лозари са принудени да изкоренят старите лози и да засадят нови вносни сортове, устойчиви на вредители. В крайна сметка се променя тотално сортовият състав на българските лозя и много местни сортове на практика изчезват. Може би след този преломен момент са оценили характерни представители на сортовете "Мавруд", "Гъмза","Широка мелнишка лозя", но това вече никой не може да докаже. Съществуват легенди за запазването на стар добруджански сорт, отглеждан единствено и само в долината на Сухата река около село Житница. Става дума за сорта "Умиа уно", което буквално се превежда от рунънски като "от хиляда едно". Така се отнасял местният чифликчия към идващите да го молят за пръчи за присаждане - от хиляда човека давал само на един. Поради отдалечеността на лозовите масиви на селото филоксерата не се разпространила в този регион и вероятно сортът се е запазил с древните си характеристики. Днес все още се произвежда домашно вино от този сорт. Подобна съдба има и друг стар добруджански сорт - "Липа". Много е вероятно именно тези стари сортове да са култивирани от дивите лози, които растели покрай бреговете на Черно море.
След Първата световна война лозарството в страната отново се превръща във водещ отрасъл, за да се стигне до средата на 30-те години, когато друг легендарен сорт -"Карловски мискет", започна да доминира на трапезите на монарсите в Европа, като скъп и чакан дар от цар Борис III. Благодарение на великолепните качества на виното, произвеждано в Розовата долина, монарсите в Европа били обсебени от него. Към края на ноември всяка година дамаджаните с вино пътували за кралските дворове на стария континент и били задължителна част от коледната трапеза. Цар Борис имал своя собствена царска изба в землището на тогавашното село Баня и пращал като дар вино на колегите си из континента.
Друг местен сорт от този регион с безпорни качества е "Сунгуларски мискет" не е случайно, че точно в този регион се застъпват три от символите на страната ни - маслодайна роза, виното и тракийските могили. Долината на тракийските царе е регионът, където се произвеждат големи количества вино. По време на социалистическия период се създават мрежа от заводи с марката "Винпром". Засаждат се много нови масиви с лози. Създават се и научни звена към Института по виното в Плевен. Там днес работи работи и първият музей на виното в парка "Кайлъка". С традиционните български сортове "Мавруд", "Димят", "Гъмза", "Памид" и "Мискет" се експериментира за създаване на нови хибридни винени и десертни сортове. Някои от тях носят имената, като "Болгар", "Дружба", "Сторгозия", "Рубин". През 1960г. страната е разделена на пет лозаро-винарски региона. Това разделение се използва и днес, като допълнително са обособени петдесетина географски зони с гарантирано качество и произход на виното.
