На третия ден след Рождество, православната църква почита Свети Стефан. В народния ни календар празникът е известен като Стефановден е ден за равносметка, бележещ края на старата и началото на новата година. В превод от старогръцки език Стефан означава “венец” и именно това тази символика е една от основните причини празникът да се приема, като венец на старата година. Ето какви са традициите и обичаите на последния празничен ден от годината!
Като един от седемте ученици на Исус и един от първите, жертвали живота си в името на християнската вяра. Свети Стефан е наричан пръв мъченик или първомъченик. Той е бил избран да разпространява и проповядва християнството в Палестина, поради което юдейските управници съзрели заплаха от нарастващия брой християни и направили всичко възможно, за да настроят хората от народа срещу богоизбрания дякон. Свети Стефан е бил осъден на смърт от старейшините, поради клеветата на юдеите, че скверни Бога и Мойсеевия закон. Екзекуцията се състояла извън пределите на Йерусалим, в Йосафатовата долина, където бил замерян с камъни от разярената тълпа. Въпреки всичко, мъченикът коленичил с последните сили и обърнал поглед към небето с думите: “Господи, не из зачитай този грях”, след което издъхнал. Тялото на светеца не било погребано, а било оставано на птиците и зверовете. Според народното поверие, Божията майка наблюдавала мъченическата му кончина и се молела за него. Днес мощите му почиват в Сионския храм. През V век един свещеник получил видение за тяхното местонахождение.
През последния празник от годината около трапезата за пореден път се събира цялото семейство. Стопанката на къщата става рано призори, за да приготви традиционните за Стефановден месни ястия - свинско с кисело зеле или месни зелеви сарми. На софрата присъстват още прясно изпечен обреден хляб и златиста баница.
В някои краища на България се готви прясно заклана кокошка, за да е силна и богата новата година.
По традиция, обичаите, които характеризират така наречените Мръсни дни, трябва да се спазват от Стефановден до Йордановден. През тези дни жените не трябва да перат, да метат или да мият косите си. Венчавките, кръщенетата и опелата също са забранени. Това е периодът, през който хората трябва да се пазят от злите сили и не се излиза навън по тъмно, особено през нощта.
На Стефановден младите семейства гостуват на своите родители, кумове или кръстници, за да им засвидетелстват необходимото уважение.
С 27 декември е свързан и обичаят ладуване.
