Сливенски минерални бани - само за ценители на балнеоложкият туризъм

Историята на Сливенските минерални бани водят началото си от незапомнени времена. За тяхното историческо минало не са правени и специални археологически проучвания. Случайно разкритите находки дават пълно основание да се твърди, че те са били използвани от римско време заедно с Бургаски, Старозагорски иХисарски минерални бани.

Много по-значителни са останките от римската епоха. От всички владетели на Балканския полуостров, само римляните владетели на Балканския полуостров са били особено големи ценители на богатствата от тоя род и са ги използвали умело за лекуване на болните и ранени войници. И до днес съществуват остатъци от солидна сграда, предназначена за баня, която е построена от римляните. Банята е била построена на самия извор. Водните струи, които идвали от дълбините на планината са преминавали през пясъците и пълнели басейна отдолу нагоре. За построяването на банята са използвани камъни, тухли и хороса. Не е уточнено през коя година е построена банята, но се знае със сигурност, че императорите Юлий Цезар, Октавиан Август, Траян и Септимий Север са имали положително отношение към топлите минерални извори. Те са ги обявявали за обществена собственост, а на откривателите им давали награди. Предполага се, че около 378 г. банята била разрушена от готите или от други варварски племена, които са преминавали през Балканския полуостров. По това време е бил разрушен и близкият град Тонзос. Според Птоломей, този град се намирал на левия бряг на р. Тунджа /край днешния мост/. В други предания се споменава, че в същия район е съществувал и град Тунджа. По всяка вероятност това са различни имена на един и същ град, на чиито град по-късно е наречен на рекатаТунджа. Как са били използвани баните от наследниците на Римската империя и през Първото и Второто българско царство, е все още неизвестно. Навярно под влияние на религията, а също и поради многоточести войни между Българската държава и Византия са били изоставени.

По-късно, през Средновековието, този край е бил отново оживен. Баните станали известни не само в цялата страна, но и извън пределите й, за което говорят намерените монети от гр. Рагуза. За периода XIV до XIX век на турското владичество липсват исторически данни за тяхното ползване. Баните започнали да се посещават най-вече през периода на засилване на еснафството в началото на XIX век, когато благосъстоянието на народа значително се подобрило. От това време в историята им, според преданието, каменните стени на банята са били строени или престроени от турския аянин Тахир ага между 1810 – 1829 г. /аенин, каймакан, което означавало – първосветител, голям земевладелец, а като административна длъжност – областен началник/. От него са зависели не само сливенски първенци, но даже и могъщите султани. Новите бани имали два басейна – мъжки и женски. Постройките били примитивни. Мъжката баня стояла на 150 м. от женската. Имали кръгли басейни с ширина 5 м. и дълбочина 1,5 м., строени на самите извори с кубета. Помещения за събличане не е имало. Самите бани са били държавна собственост. Къпането било безплатно, понеже се смятали за „божи дар” /така се наричал един от изворите/. В района на баните не е имало никакви постройки, където лекуващите да могат да останат за нощувка и почивка. Баните се управлявали от името на Тахир ага, от един турчин, който бил ходжа на местната джамия. За службата си не получавал заплата, а се издържал от „бакшишите”, които са давали посетителите при обслужването им, и от продажбата на кафе. През деня и двата басейна се ползвали едновременно. Поради това, че много от посетителите били неграмотни, на вратите на баните, наред с надписите „мъже”, „жени”, рисували с въглен фигура на мъж или жена. В басейните не се спазвала и поддържала необходимата хигиена. Водата в тях не се сменяла, а посетителите влизали направо без предварително измиване на тялото. Често пъти тежкоболните се потапяли с дрехите си. Лекуващите са били изложени на простудяване и зараза. Лечението се провеждало без лекарско предписание. Не било рядко явление лекуващите се да правят по 6 – 8 бани в един ден. Много от болните ги напускали силно изтощени. От непрекъснато нарастващия брой посетители от страната и чужбина, а и от самите сливенци, които ползвали баните не само за лечение, а и за хигиена, имало постоянни оплаквания. Построени били гостилница – кръчма, помещения за нощуване, а по-късно и хотел.

След 1870 г. турското правителство под напора на народните вълнения направило редица отстъпки на българите, в това число влизало и предаването на баните към Сливенската община, която ги дава под наем. Общината и наемателите не полагали достатъчно грижи за правилното им стопанисване и благоустрояване. По силата на Санстефанския мирен договор са освободени и се завръщат в Сливен 22-та видни граждани, заточени след обявяване на Руско-Турската война. Някои от тях се включват активно в обществено - икономическия, политически и културен живот. Един месец след Освобождението, на 16 април 1878 г., са проведени и първите демократични избори. За председател на Градския съвет е избран Добри Минов /заточеник/, членове Димитър Боев /заточеник/ и член-секретар Михаил Икономов. Историята за Сливен и минералните бани започва на нова страница. До края на 1971 год. химически анализ на минералната вода е правен девет пъти. Тя има слаб вкус и мирис на желязо и сероводород. Радиоактивността е много ниска – 0,3 нанокюри съдържание на радон на литър или 3 някои от изследванията 3,5 емана. В много публикации дори не се отбелязва наличието й. Компонентите на минералната вода край Сливен имат съответно балнеофизическо въздействие върху човешкия организъм, изучавано в продължение на години. От последните изследвания се установява, че с течение на времето, минералната вода промяна химическия си състав незначително. Констатира се слабо колебание и съдържанието на флуора. На тази база се е установило, че най-добър е лечебно-профилактичният й ефект, чрез питейно приложение при стомашно- чревни заболявания: гастрити, язвени болести, колити,ентероколитни заболявания, бъбречно-каменна болест, пиелити,цистити и др. заболявания на обмяната на веществата. Не е подходяща за ежедневно консумиране вместо чешмяна вода. Тя е чиста и бецветна с температу 45 градуса. Не се препоръчва при заболявания в остър стадий, остри инфекциозни заболявания, злокачествени новообразувания, бременност, туберколоза, стомашна язва с чести кръвоизливи, хронични бъбречни заболявания, високо кръвно налягане и тежки бъбречни смущения. Въздействието й е най-силно, когато се пие от самия извор. За домашна употреба се е необходимо да се съхранява в чисти, тъмни стъклени бутилки и да се пази от слънце и въздух. При пълнене на чаши и бутилки, те трябва да не се разклащат, за да се запази съдържащото се количество въглероден двуокис, който бързо излита. Режимът на пиене на минералната вода зависи от естеството, формата и стадия на лекуваното заболяване, от хабитуса на човека /телесна маса, възраст и др./, от наличието на усложнения, ограничаващи питейното лечение. Чрез къпане и термично въздействие се лекуват хроничен ставен ревматизъм, заболявания на опорно- двигателния апарат от ревматично естество, заболявания на органите на движението от инфекциозен характер, мускулен ревматизъм, възпалителни заболявания на мускулите и сухожилията. Лекуват се заболявания на нервната система: неврити, ишиас, лумбаго, радикулити, плексити, дискови хернии, парастезии и др.