Благадарение на доброто съчетание от красива природа, богата култура и интересно историческо минало, градът и неговите околности са прославени, като добър туристически център.
Името на град Враца е непосредствено свързано с названието на живописното ждрело Вратцата, което се намира близко до града. Византийския хронист Прокопий през VIв. споменава в своя летопис за съществуването на крепост на тази територията. Днешният град Враца се явява наследник на средновековният български град Вратица (от вратца, което означава врата, тесен проход). През X-XIв. Враца се превръща в централен оживен регион, където се е осъществявала богата търговия на земеделски и животински продукти. Производството и големите запаси на мед и олово довеждат до благоприятното развитие на града. През XIII-XIVв. местните жители успяват да направят добре укрепена крепост. По време на борбата на българския народ с турските завоеватели тук местните жители са използвали дълго време силните крепостни стени, където смелите момчета на Радан войвода смело отбранявали родния си край. След падането на крепоста настъпили тежки години за българския народ по тези земи, като завоевателите успяли да разрушат всичко изградено до момента от българската ръка. Благодарение на несломимия български дух те успели отново да възстановят всичко разрушено. Също така Враца е пострадал по време на управлението на влашкият цар Михай Витязул през 1596г., като в този период османската империя се управлява от Осман Пазвантоглу. Градът се превръща в арена на ожесточена битка между видинския феодал и войската на султана. До освобождението на България, Враца остава гарнизонно населено място с важно стратегическо значение за охраняване на пътя до дунавското пристанище, по направление София, Пловдив и Етрополе.
В края на XVIII и в началото XIXв. Враца се превръща в един от големите занаятчийски, търговски и административни центрове. Основното производство се състои от месни и млечни продукти и особенно развит за този регионе е прочутият за времето занаят - кожухарството. В планината местните жители добивали мед, олово, цинк и сребро, а в реките отмивали злато. Във Враца започнало сравнително да се разраства славата за изработка на ювелирните изделия. В средата на XIXв. Враца се превръща в богат търговски град. Известен още извън пределите си с производството на коприна, вълна и козя кожа с високо качество. В този период от време градът е с около 13000 жители и повече от 2500 домакинства. Всичко това получава отражение и в религията на населението в тази местност. Започват да се строят храмове, училища, жилищни и обществени сгради. За известен период от време тук работи и известния български книжовник и църковен деятел Софроний Врачански. Враца е освободена от турско владичество на 9 ноември 1877г.
След освобождението няколко от занаятите се превръщат в едни от най-модернизираните производства. Разцвета достига с развитието отчасти на тежката промишленост в този регион. След пускането на железопътния път през 1913г. по направление Мездра - Враца - Лом, като през 1923г. се построява и продължението и до Видин. Враца се превръща в съвременен град за живеене за този период от време.
Враца е родното място на Иван Замбин, който е първият български дипломат в Русия. Също така и на Димитър Хаджитошев - виден политически деятел, който е убит от турците през 1827г. Иванаки Йонков- Кюркчията, който е един от ръководителите на заговора “Велчова завера”, който е обесен от турците през 1836г.
