Поклонението е духовно пътуване към себе си. Физическото посещение на свято място е само повод да се достигне до такава вътрешна осъзнатост. В историята на българския народ поклонението и смирението вървят ръка за ръка. По нашите земи християнството за първи път в славянския свят е прието за официална религия. Българската патриаршия е най-старата автокефална църква на континента и за първи път се служи нацърковнославянски език по нашите земи.
Християнството пуска дълбоки корени на Балканите още в първите години след Миланския Едикт от 313г. Роденият в Ниш римски императорКонстантин го обявява за равноправно на другите религии в Империята. Повече от хиляда години след това християнството е единствена религия наБалканите.
С нахлуването на осмаските турци през Късното средновековие ислямътзапочва да настъпва към Европа. В наши дни земите ни са интресна мозайка от религии и етноси, което е ценно за развитието на поклоническия туризъм.
В началото на третото хилядолетие религиозната осъзнатост добива особено значими измерения във все по-глобализиращия се свят. Българското общество е познато със своята толерантност. Тук много рядко се наблюдават религиозни конфликти. В страната според Конституциятаофициална религия е източното православие, което се изповядва от над осемдесет процента от населението. Сравнително малко са католиците ипротестантите - общо около два процента. Мюсюлманин е един от всеки десет души в страната. Подобна е бройката на хората, които заявяват, че не са вярващи.
Къде в страната можем да отидем на поклонение? На пръв поглед това саманастирите и църките. Там има чудотворни икони и мощи на светци, но също така интересни стенописи, архитектурни шедьоври или интереснилегенди. Особено значими са и регионалните комплекси от свети места, които са се утвърдили в дългата история на християнството по нашите земи. Те наподобяват като разположение и дух най-важното място за поклонение в православянския свят - Света гора Атонска.
В България има четири подобни духовни територии с особена концентрация на манастири. Около столицата се намира Софийската Света гора, където вече се правят успешни опити за организирано развитие на поклонически туризъм.
Около старата столица Търново е съществувала гъста мрежа от манастири ицъркви, където е бил духовният център на държавата в периода на Второто българско царство. Наблизо се намира и Троянският манастир - трети по големина в страната.
Не по-малко значими са християнските ценности покрай брега на Черно море. Там също можем да говорим за цялостната територия с възможности за развитие на поклоническия туризъм. Вече има изградени поклонически маршрути за туристи - в стария град на Несебър можете да посетите половин дузина средновековни църкви, а в Созопол - да се поклоните на мощите наСветин Йоан Предтеча.
Може би най-пострадала от историческото развитие на страната ни е билаРодопската Света гора. В началото на нашествието на османците в Родопитее имало 33 манастира и над 100 църкви, които почти изцяло са били опустошени. В наши дни тази територия попада изцяло под духовната опека наПловдивската митрополия, където се полагат усилия за възтановяване напоклоническите трасета в планината. Най-популярни места са Бачковският манастир и местността Кръстова гора.
Най-значимата духовна територия за народа ни е Рилски манастир. С това място е свързан земният път на покровителя на българския народ Свети Иван Рилски. Чрез своето отшелничество в района той полага основите за оформяне на духовния потенциал на тази свещена земя. Векове наредРилската света обител е най-важният културен и религиозен център. Това е най-големият ни манастир и е изключително посещавано място. Той има статут на отделно населено място. Подобен е случаят с Клисурския манастир, който е четвърти по големина в страната.
И все пак къде е границата между поклоника и туриста и до каква степен можем да разделим едното и другото. Пътуването с цел поклонение до свети места е било една от основните причини хората да пътешестват. Официалнопоклоническият туризъм възниква преди половин век. Всяка година има сериозен ръст при тези пътувания. У нас все още има голям потенциал за развитие, понеже местата за поклоненията са стотици.
На теритоторията ни има над 160 действащи манастири и стотицихрамове. Естествено, най-важното място за поклонение на българите еЗографския манастир на Атон.
