В началото на август всяка година се организира незабравим поклонически поход, посвет на Преображение Господне. На първия ден от вакационния месец поклоници от цялата страна се събират на Света литургия в храма "Света София" вСофия, след което се насочват пеша къмРилския манастир. Изпълнени с благодат и сила, тези различни на възраст хора от три до над седемдесет години са готови за пет дни да прекосят пеша планини и равнини. Те посвещават своите усилия с любов на Бога и неговия угодник и светител на българите - Свети Иван Рилски. Първият ден групата се качва на Витоша, някои с автобус, други пеша, където се преспива в хижа "Планинарска песен". Вечерта се пали лагерен огън, около който хората се запознават и споделят какво ги е довело допоклоническия път. От тази първа вечер се започва четенето на акатиста на Свети Иван Рилски, който се чете през целия поклонически три пъти дневно на ден - сутрин, обед и вечер. Близо до хижа "Планинарска песен" има малък параклис, посветен на рилския чудотворец, където започва четенето на канона.
На втория ден преходът е от хижа "Планинарска песен" през Черни връх и красивото било на Витоша със спускане към село Яролово. То е сгушено между Витоша и Верила. Там местните жени ни посрещат винаги с безкрайна радост в техния храм "Света Неделя", а вечерта всички поклоници, които искат могат да преспят на пода със спални чували. След вечерната служба, отслужена в храма, препълнени с радостни хора от селото ви чака топла боб чорба, приготвена от бабите (поклоническият път се пада по време на Богородичния пост и затова храната навсякъде е постна). Прекрасно е да се види как поклоническия пътвъзражда местните общности, особено там, където населението е застаряващо и подхранава вярата и надеждата им в бъднините на отечеството.
След богусловената нощувка в храма, сред образите на светиите третият ден преминава в преход през Самоковското поле до Белчин баня, като по пътя се спира за молитва с част акатиста в два малки параклиса, които са построени от местните хора. Единият е посветен на Света Богородица, а другия на Свети Георги. Привечер се качват до крепостта "Цари Мали Град" на хълма на село Белчин и вечерните молитви озвучават старинната църква, посветена на "Света Петка". Храмът е възобновен с прекрасни стенописи и пази частица от мощите на светицата.
Прекрасните гледки от крепостта по залез слънце се съчетават с музиката и песнопениятана местните състави, които ни очакват и посрещат с радост. Общината посреща гостите отново с големи казани боб и другия ястия, а преспиват в палатки около крепостта. Следващият ден преминава в един от най-приказните преходи - с вземащи дъха гледки от различни части на Рила планина, в изкачване към Рилските езера.
А вечерта ни очаква едно от най-вдъхновяващите преживявания - огромния лагерен огън около хижата, около който се чете поезия от стихосбирката "Езерни молитви" на св.Николай Велимирович, един от новите сръбски светии, обикалял между САЩ и Европа, но намерил пълна духовна тишина, вглъбеност и вдъхновение на бреговете на Охридското езеро.
По сроден начин и всички намират непристанни житейски истини и мъдрости презпоклоническия път, като едно от най-запомнящите се изживявания за всички еводосветът, който винаги се прави на езерото Бъбрека, на предпосления ден отпътешествието. Сред енергията на Седемте рилски езера човек прозира същността си. Пречистени и осветени от молитвите на водосвета, всички се отправят към крайната точка -Рилският манастир с песнопения и молитва на уста.
Последният преход е най-труден, с голямо спускане, при което всички си помагат. Тежестта от ходенето всеки поема с усмивка, благодарение на духа на подкрепа и любовта в цялата група.
През поседния преход са били около стотина човека, но до края на поклоническия път са се увеличили непрестанно и накрая общият брой на групата е била около двеста поклоника.
По залез слънце са пристигнали в Рилския манастир, като първо ги посрещат хора от енорията на отец Стоян Бербатов от Благоевград. Те всяка година приготвят домашни пити и радват поклониците с голеи комати хляб и шарена сол и най-вече с големите си сърца! Влизат в манастира с хоругвата и иконата на Свети Иван Рилски и всички в един глас и един дух пеят неговия тропар. Радостта е неописуема и целият манастир и храмътехтят по време на вечерната служба от груповото препяване в съпровод с певците.
Монасите са приготвили стаи и умерените лягат по залез, за да отпочинат и станат отново рано, преди изгрева, за най-голямата радост, която ги очаква - литургия за празника Преображение Господне.
Литургията започва сред магическа тъмнина и с трепет всички поклоници благодарят за благодата на цялото изживяване, чиято кулминация е приемането на Светото Причастие. След края на литургията потеглят за най-последната част от поклоническия път - кратък поход до пещерата, където е живял в отешничелство светеца. До там поклониците вървят с песнопения.
След края на краткия преход повече са със сълзи на очите. Сбогуват се с обещание, да се видят отново на следващата година. Остава им утехата, че през цялата година хоругвата наСвети Иван Рилски, която са я носили с такава любов и грижа през целия път, остава в храма "Св. София". Там могат често да я посещават за поклонение.
А радостта в сърцата им със сигурност остават да ги грее през целия живот. И така очакват отново следващия август.
