И ние българите, като много други народи си присвояваме приказката как, когато Бог създавал
света забравил за съответната страна и накрая обърнал торбата си над нея и я дарил с всички възможни природни и културни богатства. Само, че посленият побългарен вариант налегендата гласи:
"Повикал Бог всички народи и започнал да ги дарява - океаните, моретата и Уейн Руни на анличаните, планините на австрийците, равнините на руснаците, танците на испанците, музиката на италианците и виното на французите. Българите, понеже имали много работа закъснели! Добрият Бог ни приел, съжалил ни и ни дал от всички благини по малко."
Дали това не ни подсказва, че сме поличули малко територия, малко лозарски умения, малко винарски умения, малко туристически умения и дали всички тези по малко получени дарби, събрани заедно, не правят един недостатъченвинен туризъм.
За да имаме винен туризъм, трябва да са налице следните причини:
- Привлекателен туристически ресурс в достатъчно количество: интереснилозарски стопанства, винарски изби, винарски продукти, лозаро-винарски събития и преживявания
- Уютна и сигурна материало-техническа база, подходяща за туристи: пътища до лозовите масиви, дегустационни зали, заведения за хранене, средства за пребиваване и други
В историческо отношение България може повече да разчита на винарски митове, легенди и разкрасени случки, отколкото на възможни за доказване и показване исторически факти и традиции.
Гениалното умение на българина да се изкарва "по-по-най" ни вкарва в спор за родината на най-старото вино в света. Оспорваме претенциите както на Иран(намерени останки от ферментирали напитки от 5400г. пр. Хр.), така и на Китай(намерени останки от съдове за производство на вино, датиращи от 7000 г. пр. н. е.). Според нашите археолизи и историци: "Най-старото вино е направено отлозата, открита край светилището на Орфей, до кърджалийското село Татул. " За нея историците предполагат, че е на възраст от над 3000 години. Изследванията на Националния институт за виното и спиртните напитки показаха, че виното от древната лоза е от непознат сорт грозде. По основните си химически показатели, то не се отличава от съвремените промишлени сортове. Според проучванията лозата край Татул принадлежи къмевропейските сортове лози. Виното й се доближава по характеристики докаберне совиньон и каберене фран. Археолозите не се изненадани от откриетието, защото вече са доказали, че в Родопите лози се отглеждат от повече от 8000 години. Според тях това ще промени представите, че лозата е пренесена в Европа от Мала Азия. Един предизвикателен мит, който има своите мaтериални подпори в камените останки на Перперикон и Тату, но който все още не е превърнат в реално преживяване за винените туристи на България.
Не по-малко впечетляващо е историята за изкореняването на пиянството на българите чрез изкореняване на лозята по волята на хан Крум. Може би исторически факт, обвързан с легендата на момъка Мавруд, който дал повод нахан Крум да отмени забраната за винопроизводството по българските земи, а така също и името на прословутия типично български сорт грозде за червено вино.
В хронологически план следва митът за прочутото червено вино, произвеждано от сорта широка мелнишка лоза, за което казват, че "можеш в кърпа да го носиш". Изнасяли го в Италия, Франция и още много страни. Знатни особи считали за привилегия да го имат на трапезата си. Сред най-големите производители и търговци на вино били Кордопулови - род с интересна история и огромен принос за този златен период в летописа на Мелник. Мелнишкото вино произвеждано от Манол Кордопулов, спечелило огромна популярност наСветовното изложение в Париж през 1889г. Като получил огромен брой поръчки и се шегувал, че е осигурил работа и на внуците си. Красивата приказка, продължава и до днес в два прекрасни варианта. Първият вариант е избата на прословутата Кордуполова къща, където се дегустират вина, която попада в 100-те национални туристически обекта. В нея може да се усети магията на възрожденския дух. Като е една от най-забележимите сгради в Мелник и горещо се препоръчва на винените туристи. Другият вариант колоритната мелнишка изба на Митко Шестака. Като тя е традиционна и оригинална. Предлага туристически преживявания със собствен винар.
Влизането на България в семейството на социалистическите страни през 1944г. променя коренно лозаро-винарската практика на страната. Засаждането на интернационални сортове цели задоволяване нуждите на огромния Съветски съюз, а по-късно и на запада от обикновено трапезно вино. Начинанието се оказва изключително успешно. През 1966г. България е вече на 6-то място по износ на вино в света, а през 1978г. успешно навлиза на британския пазар.
Появяват се и първите наченки на винен туризъм в България. Като началото е поставено във "Винпром Лясковец", който още през 1975г. сключва договор с националния износител на вина "Винимпекс" и с националния туроператор"Балкантурист" и започва да приема посещения на чуждестранни туристи, представяйки пред тях българските вина. Туристите посещаватдегустационната зала, цеха за производство на шампанско, а така също илозята, където е имало специонално изградена механа. Туристическата дейност е била епизодична и безплатна, по заявки от "Балкантурист" и "Винимпекс" за по-специални гости.
През 90-те години на миналия век се приватизират лозаро-винарските коорпоративи и държавните винзаводи. Някои от тях привличат чуждестранни инвестиции и съхраняват дейността си, други фалират. Постепенно българскитевинопроизводители възвръщат амбициите си във винарската индустрия.
След 2000г. тласък в развитието на лозаро-винарството и на свързания с неговинен туризъм в България дава програмата САПАРД, която е специален инструмент за присъединяване към Европейския съюз в областта наземеделието и развитието на селските региони.
Резултатът от инвестиционния бум в лозаро-винарството в България, което се постига е имиджа на дестинацията, която се отразява най-красноречиво в оценката на експерта по вина в Източна Европа Каролайн Гилби. Тя пише:
"Забравете стария имидж на България - страна на евтини и противни на вкус вина и погледнете към новото поколение майстори на виното, което бурно се разраства от 1990г. насам, като залагат в сърцето на своята философия - висококачествените вина . Днес България е най-популярната дестинация за отдих и докато слънцето, пясъкът и планини олицетворяващи красива снежна приказка пълнят добре държавната хазна. В този момент България трябва да се възползва от проявения към нея международен интерес и отново да заеме своето място на международния пазар на виното."
За да се превърне българското винарство в туристическа реалност, трябва с общи усилия на лозари, винари, туроператори, общинари и всички останали, които са заинтересовани този отрасъл, да се развива е необходимо да предлагат на туристите - букет от незабравими приказни и магически преживявания в лозовите масави.
