Представата на хората за туризъм на село е свързана с нещо различно от услугите в лукозните морски и зимни курорти. Предварителните нагласи на градския човек са да потърси умерени удобства, тишина и спокойствие. Селският туризъм в България възниква сравнително късно. Пионери са хората от Средните Родопи. В средата на 80-те години на миналия век в района на Стойките и Широка лъка организирано се предлагат цялостни услуги за българи и чужденци от ГДР, Финландия и Франция. След демократичните промени става популярно за посещение и Момчиловци. В долината на река Горна Арда, в селата Смилян, Могилица и Арда се предоставят първите цялостни услуги за конкретен регион след 2001г. Тогава се популяризират и селата Орехово и Триград. В други региони на страната също се предлагат чудесни условия за селски туризъм, както в Еленския и Троянския Балкан. В последните няколко години има повишен интерес към този този тип услуги. Отварят се се много нови обекти почти във всички крайща на страната. Благодарение на предприемчивите местни хора и с пари от фондовете наЕС вече можем да твърдим, че селският туризъм има увеличаващ се дял в цялостното предлагане на туристически услуги в България.
За туристите на село е характерно, че гостуват на хора, които живеят в къща с градина. Самите туристи имат пряк достъп до почти всичко в къщата и градината. Те опитват домашна, традиционна кухня на стопаните, дори може да се хранят заедно с тях. На село те възвръщат контакта си със земята, замислят се повече за екологични и качествени храни, общуват с растенията и домашните животни. Те на практика са гости, които биват развеждани из района, като обогатяват познанията си за него много често лично от своите домакини. Може да се каже, че селският туризъм има лице, услугите в него са много по-персонални от други форми на туризъм. При него няма големи групи, няма стриктна програма и пътуванети може да бъде много по-спонтанно и вълнуващо.
Българите традиционно са живели на село. След 1878г. всички преброявания на населението показват стабилен дял от около 80% на селското население в страната. След 1944г. социалистическата държава полага усилия за индустриализация на икономиката. В последните години селският живот е предизвикателство за младите хора и те масово напускат селата в посока към големите градове или зад граница. Паралелно с това обаче се създават и нови обекти за селския туризъм. Интересно е да се наблюдават отстрани подобен парадокс.
Селският туризъм доста често се бърка с еко. Терминът екотуризъм за първи път се използва през 1982г., като в него се включват дейности и услуги, свързани с дивата природа и запазените територии. В България екотуризма се развива през последните двайсет години благодарение на дейността на БАСЕТ(Българска асоциация за селски и екологичен туризъм). Голям импулс в развитието на селския туризъмносят новите тенденции в развитието на перма културите и дауншифтинга.
Зад тези сложни термини се крият усилията на ентусиазирани млади хора да се върнат да живеят на село. След като вече са направили успешна кариера в големите градове. В наши дни успелите хора могат да работят и дистанционно. Освен това се наблюдава тенденции за връщане назад към корените ни. По селата хората живеели здравословно, хранели се с прости и полезни храни, а благодарение на феномена на българското кисело мляко се срещали завидно много дълголетници. Днес българската нация е най-болна в ЕС, а населението ни се топи като пролетен сняг. В селските райони това се вижда най-отчетливо. В момента в страната ни има около 5000 села, но всяка година десетина от тях изчезват завинаги от картата. Селското население е 2 млн. души при общо население на страната над 7 млн. За сравнение през 1946г. население на страната е било подобно като брой, но в селатаса живели над 5млн. души. Само за две поколения селският начин на живот постепенно изчезва, а с това се изпаряват и нашите традиционни ценности и обичаи. Възможно е селският туризъм да е последният ни шанс да оцелеем като нация и независима територия. Рядко е да подкрепим усилията на хората в селските региони да го развиват. Най-лесно ще го направим, като го посещаваме редовно и подхранваме носталгичната емоция да бъдем гости на българското село поне един уикенд всеки месец.
