Историята на пешеходните маршрути и физическата активност в природната среда има любопитни измерения по света. Първите документирани усилия за изграждане на някакви норми в САЩ в годините на протесните хипи движения. През 1968г. там се приемат единна система за обозначаване на екологични маршрути, като се определят видовете и маркировката им. По подобен начин се случват нещата в Западна Европа. Във високо урбанизирани територии трудно се намира трасе с достатъчно запазена природа и обикновено се ползват останки от стари римски пътища или черни пътища в полетата. В планинските части наЗападна Европа много популярен в маршрутът Виа Алпина, създаден през 2000г. Той обединява пешеходни трасета с различна степен на трудност на територията на осем страни. Същаствуват много планински трасета затрекинг, които опасват високите планини на континента. В България пионер в създаването на така наречените "екопътеки" е асоциацията за екологичен и селски туризъм (БАСЕТ). Тя е създадена през 1995г. и в нея членува много общини, туристически сдружения и професионалисти. Организацията обединява усилията на екоентусиастите, които се опитват да запазят някои уникални места от посегателства в първите години на демократичните промени.
Първите екопътеки у нас се строят през последното десетилетие на миналия век. Основният принцип е да се търсят трасета, където има река, скали и живописни пейзажи със запазена природа. Избират се места, до които няма как да се достигне по друг начин. Характерно за тези маршрути е, че имат кръгов характер, преминават се бавно, има места за отдих. ПО трасета се строят различни съоражения от природни материали - мостове, пейки, наблюдателни платформи. Постепенно модата на екопътеките става масово явление и на доста местата в страната има трасета за пещеходен туризъм, които обаче невинаги притежават минимални природни дадености, за да се наричат екопътеки. Основен проблем за тях са поддръжката и безопасноста за ползване на съораженията им. Винаги отивайте на дадена екопътека с предварителна подготовка. Опитайте се да получите информация за текущото състояние на маршрута. Обикновено има информационни табели, но ако са изпочупени, потърсете алтернативна информация. Винаги си носете храна и вода.
Важен принцип на екопътеките е, че те предоставят достъп до съхраненаприродна среда с богато биоразнообразие и ландшафт, като пътеките имат значима образователна функция. Част от тях могат да бъдат посетени с водач - експерт зоолог, ботаник или орнитолог. По тях има информационни табла за биологичните видове, които са характерни за региони, територията или защитена местност. Екопътеките, които се намират в национални или природни паркове са по-добре подържани и по-безопасни. Това се дължи на факта, че дирекциите на съъответнияте паркове заделят ежегодно средства от своя бютджет за тяхната подръжка. Голяма част от останалите екопътеки се поддържат спорадично, тъй като финансирането за това идва от различни проекти и не е регулярно. У нас все още няма законодателство, което да регламентира изграждането и стопанисването на екопътеките. От тази гледна точка голяма част от така наречените "еко пътеки" не представляват нищо особено и са получили това си название с рекламни цели. Кои обаче са наистина атрактивните заслужаващи специално внимание екопътеки в страната.
