Царево - се намира в югоизточната част на България. Заема ниски полегати хълмове наСтранджа планина, гористите долини на реките Резовска, Велека, Дяволска река иРопотамо. Скалистият и причудлив разчленен бряг на Южното Черноморие, а на юг граничи с Република Турция. Най-старите следи от човешки живот в този край са открити в заливите на курорта "Перла", град Ахтопол и полуостров Урдовиза. Това са оръдия на труда и керамиката от каменно-медната епоха. Първите исторически засвидетелствани жители по този край са траките. От антични писменни извори научаваме, че тук са живели две тракийски племена - скирмиани (в северната част) и тини (в южната част). Те обитавали открити селища. По черноморското крайбрежие създали големи укрепи пристанищни градове - Урдовиза, Авлеутейхос (днес град Ахтопол), Тера (при устието на река Ропотама). По планинските върхове на Странджа за убежище в случай на война, като са изграждали солидни крепости. Многобройни находки на керамични съдове, каменни иоловни котви, като надписите убедително доказват, че скирмиани и тини презII хилядолетие пр.н.е са били в оживени икономически, политически и културни връзки с народите на Микена, Крит, Троя, Египет и Финикия, както и с древните цивилизации наМала Азия, Руското черноморско крайбрежие и Егейския басейн. Една работилница за древни каменни котви, открита край с. Варвара свидетелства, че траките в този край са били отлични мореплаватели. Наравно със земеделска продукция през пристанището по крайбрежието са изнасяни и метали - мед, бронз, желязо, добивани от богатите рудници вСтранджа. През епохата на римското владичество животът в този край продължава да процъфтява. Изградени са пътища с каменна настилка, останки които и до днес могат да се видят в околностите на селата Българи, Писменово и др. Отново били укрепени селищатаУрдовиза, Авлеутейхос, Тера и Херсонес (при Маслен нос). През VIв. в този край се заселват славяни, допуснати там от византийската власт. През 705г. само 24 години след образуването на българската държава, Царево е част от областта Загора е бил отстъпен от Византия на България в резултат на мирно споразумение между българския хан Тервел и византийския император Юстиниян II в знак на благодарност за оказаната му от българите помощ при възстановяването на властта му над Империята. Една от причините, за да се раздели толкова лесно с този красив район, несъмнено е славяно-българския характер на населението му. Оценили правилно високото икономическото и военно-стратегическо значение на Царево. Българските държавни власти взели сериозни мерки за развитието и защитата му. В редица селища са били настанени прабългарски гарнизони, като бойците дошли тук завинаги заедно със семействата си. Прабългарски находки са открити при археологически разкопки в крепостите край Българи, Синеморец и в Урдовиза. Пристанищата в Ахтопол иУрдовиза били възстановени и превърнати в главни морски врати на българската част отСтранджа. След покръстването на българския народ в 865г. населението на този край било обособено в църковен окръг - епископия с център Агатопол. Населението на Царево според неоспорими доказателства е сред първите вдигнали се през пролетта на 1186г. на борба срещу византийската власт. То получило подрепа на братята Асен и Петър. Водачи на въстанието, поставили си, да възстановят българската държава в пределите, които имала преди завладяването и от Византия през 1018г. български военен отряд достигнал до Ахтопол, оказвайки помощ на въстаналото местно население. И в следващите години Асен и Петър предприемали действия с цел да отслабят или отбият натиска на византийците срещу жителите на този край. Години по-късно БЗНС застават начело на борбата за населението в Странджа близо около гр. Приморско срещу капиталистмческата експлоатация. Поради редица специфични трудности - гъстата наситеност с военни гарнизони на този граничен край. Малобройността на работническата класа в този район затруднява поддържането на редовна връзка с централните органи на партиите. Тук през 1923-1925г. и 1941-1944г. не е организирана масова въоръжена съпротива срещу фашистката диктатура. Един от безспорните техни успехи е организирането на горските кооперации в Странджапрез 20-те години, с което се ограничава безконтролната експлоатация на горите и населението. Завинаги ще останат в народната памет и имената на Никола Чифчиев, убит от фашистите през 1925г. край град Ахтопол. От победата на социалистическата революция в България до наши дни са изминали малко повече от пет десетилетия. За Царево, чиято датирана история надхвърля шест хилядолетия. Петдесет години са нищожен отрязък от времето, но промените извършени в резултат на икономическо и културно развитие именно през тези години са изключителни по своите мащаби. Още в първите години на народната власт е изградена инфраструктурата на района.Електрофицирани и водоснабдени са всички селища в този край. Прокарана е шосейна мрежа, която ги свързва както помежду им, така и с областния център. В средата на 60-те години е пострена и международната магистрала Е-95 от Северна Европа и Азия. Модернизирани са пристанищата на градовете Царево, Ахтопол и Приморско. Хидробуси, а по- късно и бързоходни кораби на подводни криле ги свързва с цялото черноморско крайбрежие. През 1979 година районът на Приморско е изградено ново административно-териториално устройство на България е обособен в отделна административна единица - селата в община Царево. На север от района на Царево населанието е възстанало и участва във военни операции, а след това подписването на Одринския договор за мир между Русия и Турцияпрез септември 1829г. хиляди българи от този край, страхувайки се от репресии и издевателства на османската империя се преселили в Южна Русия. Берлинският конгрес на велите сили, с който приключила освободителна за БългарияРуско-Турска война през 1877-1878г. оставил в голяма част от територията на община Царево в пределите на Турция, но населението му, окуражено от близките граници с възродена България, не се примирило. То участвало активно в Илинденското-пребраженско въстание през 1903г. През нощта на 5 срещу 6 август 1903г. населението в Царево масово е възстанало. Сборна чета водена от Михайл Герджиков град Василико (Мичурин, а днес Царево). Други чети атакували и разгромили османските гарнизони в граничните застави и в селата Потурнак(днес Велика), Граматиково, Резово и др. Района на Царево бил напълно освободен за два-три дни, но обявената Странджанска република не успяла да просъществува дълго.
