Археологическите източници дават основание да се твърди, че използването на лозовия плод - гроздето, за производство на вино е започнало най-напред в земите на днешна Грузия приблизително преди 4 хил. години преди н.е. От същия период са открити гроздови семки в археологически източници по нашите земи в неолитни селища (Дипсийската могила край Нова Загора и от района на Ловеч). По-конкретни са сведенията от 2 хил. години пр. н.е., когато по българските земи са живели траките. Техен е бог Сабациус - богът на виното и веселието, което говори, че отглеждането на лозата и производството на вино не е било случайно и странично занимание. Сериозен източник, който потвърждава съществуването на високопрофесионален опит на тракийските винари, са великите творби на Омир - Илиада и Одисея. И в единия, и в другия източник става дума за тракийско вино, било от Черно море, било от района на Измар, района на племето кикони - долината на р. Струма. През II век при Антоний Плини са предприети сериозни мерки за защита на лозовата култура в Долна Мизия, придружени от сериозни наказания за унищожаване на лозята.
Стенните надписи в Казанлъшката гробница, изображенията върху предмети от Панагюрското златно съкровище, показано в редица градове в Европа, Азия и Америка свидетелстват, че гроздето и виното заемали важно място в живота на траките. Тракийските племена почитали и бог Дионис - покровител на лозарството и винарството. С образуването на Българската държава в 681 г. българите наследили опита и традициите на местното население за отглеждане на грозде и производство на вино. Откритата винарна в района на Преслав от VII-Х век е свидетелство за това. За мащабите на лозарството по българските земи през времето на българските царе говори указът на хан Крум за унищожаването на лозята и борба с пиянството. Всъщност това е един от първите опити в Европа, а вероятно и в света, за въвеждане на сух режим. В средните векове голяма част от лозята били собственост на манастирите. Произвежданите вина се славели с високите си качества, възпети от поетите.
Теофилакт с възхищение описва лекото и приятно вино, което пил в земите на днешна Южна България. В продължение на пет века (1396-878 г.) България е под турско владичество. По време на турското владичество, въпреки забраната от Корана, отглеждането на лозя и производството на вино не е преустановено. Култът към виното надделява над строгите канони на исляма. Така след Освобождението в страната е имало засадени около 500 хил. дка лоза. За мястото на лозаро-винарството в бита на народа ни говори и един от първите закони в освободената от турско владичество България - Законът за виното, подписан от княз Дондуков през 1879 г. Само за 15 години площите на лозята достигат 130 хил. ха, но за съжаление през този период /1887 г./ нахлува филоксерата, която към 1919 г. свежда лозята до 45 хил. ха. В края на XIX и началото на XX век се преминава към нов начин на отглеждане на лозя и производство на вино. В кооперативните изби преработката на гроздето се извършва с подходящо технологично оборудване при спазване на високи хигиенни изисквания и прилагане постиженията на науката и практиката. Всичко това се отразява положително върху формиране на качествени вина от сортовете Гъмза,Памид, Широка мелнишка лоза, Мавруд, Мискет и Димят. Намирането нахибридните сортове и копулацията дават тласък за нов подем на лозарството и към 30-те години те отново достигат 130 000 ха. След Втората световна война в условията на колективизиране на земеделието лозарството заема важен дял. През 50-те години започва определянето на лозарските райони и интродукцията на авторитетни европейски сортове за сметка на непродуктивни и нискокачествени местни сортове. Към 1968 г. площта на лозята достига върха си в историята на страната с 200 хил. ха и широко разпространение на Каберне Совиньон, Мерло, Ризлинг, Алиготе и др. Антиалкохолната кампания през 80-те години и лошата ценова политика довеждат до намаление на площта на лозята. Сега в страната има на плод 160 хил. ха плододаващи лозя, от които 100 хил. ха с промишлено значение и 60 хил. ха - за домашна употреба в дворове и вилни зони. Винарството е намерило широко отражение в бита на българина. Празник без вино е немислим, а в България се тачат много празници. Особено тържествено се празнува денят на лозаря и винаря Трифон Зарезан. Този самобитен български празник се провежда ежегодно на 14-ти февруари. От незапомнени времена на тази дата с хората с музика се отправят към лозовите масиви. Най-добрият лозар зарязва лозата и я полива с вино. От пръчките се прави обръч, който се слага през рамо, избира се цар на лозята. След ритуала започва всенародно веселие. По особено тържествен начин се отбелязва и началото на гроздобера. Този ден се определя в зависимост от зрелостта на гроздето. Това е празник на изобилието. Девойки, облечени в народни носии, носят тежки щайги с гроздове, а след тях се движат пълните с грозде коли и цялата тази процесия под звуците на музика се отправя към избите.
