Калиакра е природен резерват с уникална дива природа, като тук могат да се наблюдават делфини, корморани, живеят тюлени, скорци и скални косове.
Съществуват множество легенди за това приказно кътче на черноморският бряг. Най-известната легенда е за 40-те български девойки, който завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен Портата на 40-те девици в тяхна памет.
Още една легенда, която е свързана със Свети Никола, който в християнската религия е покровител на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната повърхност под краката му, за да успее да избяга от поробителите си, като по този начин се създава красивият нос Калиакра. В крайна сметка той бил заловен и сега на неговото лобно място е изграден параклис, реставриран през 1993 година, който символизира гроба на светеца. На това място по време на турското владичество е имало и дервишки манастир, за който се твърдяло, че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук.
Трета легенда е свързана с Лизимах - един от пълководците на Александър Македонски, който заграбва царското съкровище и избягал към нос Калиакра. Загива в голяма буря и целият му флот потъва до Калиакра. В този район потъват и корабите на Русия и Турция по време на Руско-турската война.
Нос Калиакра е завършекът на дълъг и тесен полуостров на българското северно черноморско крайбрежие. Намира се на 12 км източно от Каварна и на 60 километра североизточно от Варна. Брегът е стръмен с отвесни скали, който се спускат 70 метра надолу до морето. Като според едно от преданията сред местните жители е, че цвета на скалите е такъв, заради попилата кръв на защитниците на крепостта.
Останките от крепостните стени са от столицата на Карвунското княжество на княз Добротица - последната българска земя, преди окончателното падане на цяла България под власта на Османската империя. До днес са запазени част от водопровода, баните и резиденцията на княза.
В тази епоха Калиакра е била населявана от тракийското племе Тиризи, дало и първото име на крепостта – Тиризис, което преминава в славянското Тетрасида, Акре и Калиакра. С името Калиакра селището се споменава за първи път в края на XIIIв., което означава “красив нос”. Писмените сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетеля сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище.
Залезът на крепостта настъпва със завладяването му от османските нашественици. Последните известия за Калиакра са свързани с морската битка в залива на носа между контраадмирал Ушаков и турския флот през 1791 г., в която руската армия надделява. Част от материалната култура на миналото е изложена в малък археологически музей, направен в една от пещерите тук.
Нос Калиакра е в списъка със Стоте национални туристически обекта на България.
