В продължение на поредицата от Какво знае света за България и с какво трябва да се гордеем, че сме българи? Днес ви предлагаме да се насладите на статията ни, посветена на един от най-светлите български празници, а именно 1-ноември - Ден на народните будители. В знак на признателност, всеки българин скланя глава пред подвига на нашите будители.
С денят на народните будители отбелязваме делото на българските просветители, книжовници, революционери и будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност.
Българското възраждане започва с написването на “История славянобългарска” от Паисий Хилендарски през 1762г. Той поставя няколко много важни въпроса, а именно за произхода, езика и за славната история на българския народ.
В периода на XV - XVIII век съществуват, така наречните килийни училища. След това са създадени взаимните училища. Първото взаимно училище е открито от Неофит Рилски в Габрово през януари 1835г. По инициатива на Васил Априлов. Започва изграждане на взаимни училища в цяла България. Неофит Рилски създава няколко пособия, които служат за основа на взаимните училища.
Огромна важност на просветителското движение е, че то ни вкарва в Новото време. Като създава условия за оформяне на национален елит, който да води бъдещата борба за свободна българска църква, а по-късно и борба за дългоочакваното освобождение на българския народ, което довежда до създаване на самостоятелна държава.
Борбата за самостоятелна църква е оглавена от Иларион Макариополски и Неофит Бозвели, които са таксидиот (техен съвременик е Дядо Добри) . През 1860г. Иларион Макариополски по време на тържествена великденска служба не спомена името на вселенския гръцки патриарх и на негово място изрича “всякое епоскопство православных”, което се произнася само от представител на автокефалната църква.
С неизричането на името на вселенския патриарх Кирил VII Константинополски фактически се отхвърля неговата власт.
Васил Левски първоначално учи една година в килийното училище в Карлово, а след това продължава във взаимно училище. В същото време учи занаят кафтанджийство при Стоян Грамът.
През 1856 - 1857г. по настояване на вуйчо си прекъсва обучението си в класното училище и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище “Св. Св. Кирил и Методи”. Там учи две години в класното училище.
От април 1864 - 1866г. в учител в село Войнягово (Карловско), а от март до октомври 1866г. в добруджанското Еникьой.
Като учител развива революционната идея сред народа и организира патриотични групи за бъдещото въстание.
Гоце Делчев завършва българско униатско начално училище, а след това българска екзархийска прогимназия в родния си град. След това продължава образованието си в Солунска българска мъжка гимназия “Св. Св. Кирил и Методий”, където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.
През 1891г. постъпва във Военното училище в София. Решава да стане учител и да ползва вече изградената образователна мрежа на Българската екзархия. През есента на 1894г. е назначен за екзархийски учител в Щип, където учителства до 1896 година.
Двамата дейци решават, че за успеха на революционното дело трябва да се започне от събуждането на българския дух чрез образование на народа.
За първи път честването на народните будители се провежда на фестивал в Пловдив през 1909г.
През 1922г. Стоян Омарчески (министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски) по инициатива на група интелектуалци внася предложение в Министерски съвет за определяне 1-ви ноември за Ден на народните будители.
На 28 юли 1922г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжен номер 17743, според което 1-ви ноември е определен за “Празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България”. На 31 октомври 1922г. Излиза постановление на Министерски съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19-ото Обикновено народно събрание приема закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923г.
В тежки времена българският народ винаги е извеждал напред най-силните си синове. Книжовници, които са издигали българския дух до пламенни висоти. Духовници, които са подкрепяли народа в най-трудните му моменти чрез упование. На на последно място революционери, отдали живота си, за да извършат идеите за държавност. Това са нашите Будители...
Поглеждайки назад към българските светила като Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Г.С. Раковки, Васил Левски, Христо Ботев, Даме Груев, Гоце Делчев ние ясно виждаме пътя, по който да вървим. Днес също имаме своите будители, хората оставящи в България, образовайки се, създавайки семейства и съхранявайки нашите традиции, защото българското е било и ще бъде!
