Колко пъти сте мечтали да избягате от реалността и да се събудите на самотен остров в морето с чаша кафе? Без вестници, телевизия и Интернет. По цял ден да се разхождате из малкото парче земя, което ухае на билки и прясно окосена трева. От всички страни да сте обградени от вода и компания да ви правят прелитащите над главата ви птици.
Вече не е нужно да пропътувате хиляди километри, за да усетите ефекта от разделянето с цивилизацията. Добре дошли на българския остров Св. Анастасия. Малкото парче суша е райско място, което ще ви очарова и ще ви накара да мечтаете.
Св. Анастасия е един от седемте български острова в Черно море и третия по големина. Неговата площ е 22 дка, които се обхождат за не повече от 10 минути. По-големи от него са островите Свети Иван (180 дка ) и Свети Кирик (80 дка ), които се намират до Созопол. Те обаче не са пригодени за по-продължителни бягства от реалността. А и нямат толкова интересна и драматична история като Св. Анастасия.
През вековете островът е сменял няколко пъти своето предназначение. През Средновековието тук е имало манастир, който на няколко пъти е бил опожаряван и нападан от пирати.
След това на три пъти се е превръщал в затвор. По времето на комунизма е служил като убежище на българската интелигенция. Поети, музиканти, писатели и кинодейци са го посещавали, за да черпят вдъхновение.
В средата на комплекса е църквата "Възнесение Господне", която е останала непокътната и до днес. Интересно е, че монашеската обител оцелява през всичките векове на османското владичество, но запада през първите години след Освобождението, когато мястото е било харесвано от новата власт в освободена България. Има сведения, че цар Фердинанд е искал мястото за своя резиденция, но е получил отказа на местните власти в Бургас. В резултат на това са спрени парите за подпомагане на църквата и манастирът започва да запада.
През 20-те години на миналия век островът става затвор. Част от манастирските помещения стават килии, в които са заключвани политически затворници за по няколко месеца, когато е бил препълнен бургаския затвор.
След атентата в софийската църква "Света Неделя" през април 1925г. на острова са заключени 90 антифашисти и противници на тогавашния политически режим. Част от тях получават смъртни присъди. Няколко дни преди да бъдат пратени на бесилката, те успяват да организират бунт. Стражата е заключена във фара, а 43 комунисти успяват да избягат с помощта на две лодки и плуване до отсрещната суша при нос Чукаля. След това цялата група преминава през цяла Странджа и се добира до Истанбул, откъдето с кораб се прехвърлят в Одеса.
Иронията е че част от избягалите затворници намират смъртта си по-късно в лагерите на Сталин. Други пък успяват да завършват висшето си образование в Москва и се връщат в България, като “герои на народната власт”. В тях чест осторова е прекъснат на Болшевик през 1945г.
